International Communist Party

Руска социалдемократическа работническа партия
Конференция на секции в чужбина
27 февруари - 4 март 1915 г




Резолюции за империалистическа война

  • КОНФЕРЕНЦИЯТА
  • РЕЗОЛЮЦИИ:
  •     - За характера на войната
        - На лозунга за "защита на родината
        - Девизите на революционната социалдемокрация
        - Опортюнизмът и провалът на Втория интернационал
        - Третият Интернационал
        - Пацифизмът и лозунгът на мира
        - Поражението на царската монархия
        - Отношения с други партии и групи



         Написано в началото на 1915 г. и публикувано в Sozialdemokrat, n. 40, 29 март същата година.
         Конференцията се провежда в Берн от 27 февруари до 4 март 1915 г. На нея присъстват болшевишки представители от секциите в Париж, Цюрих, Женева, Берн и Лозана. Ленин представлява C.C. и централен орган на партията (Социалдемократ) и говори по най-важната точка от дневния ред: "Войната и задачите на партията".
         Резолюциите, написани от Ленин, бяха одобрени от Конференцията.

    * * *


    КОНФЕРЕНЦИЯТА НА СЕКЦИИТЕ В ЧУЖБИНА НА РУСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА РАБОТНИЧЕСКА ПАРТИЯ

    Преди дни приключи своята работа Конференцията на задграничните секции на P.O.S.D.R., която се проведе в Швейцария. Освен, че бяха разгледани въпроси, отнасящи се само до емиграцията, за които ще се опитаме да говорим, макар и накратко, в следващите броеве на централата, конференцията разработи решения по един важен и изключително актуален въпрос, въпросът за войната. Ние публикуваме тези резолюции незабавно с надеждата, че те ще бъдат полезни за всички онези социалдемократи, които сериозно се опитват да постигнат жива работа, излизайки от настоящия хаос от мнения, които по същество се свеждат до признаването, на думи, на интернационализма и тенденцията всъщност да се примирят на всяка цена, по един или друг начин, със социал-шовинизма. Добавяме, че по отношение на лозунга на "Съединените европейски щати" дебатът имаше едностранен политически характер и беше решено да се отложи, докато икономическата страна на въпроса не бъде обсъдена в пресата.



    РЕЗОЛЮЦИИ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

    Оставайки на основата на манифеста на Централния комитет, публикуван в n.33, с цел по-добра координация на пропагандата, конференцията заявява следните тези:


    За характера на войната

    Сегашната война има империалистически характер. Тя е породена от условията на епохата, в която капитализмът достигна висшата фаза на своето развитие; в който не само износът на стоки, но и износът на капитал има най-голямо съществено значение; в която монополизацията на производството и интернационализацията на икономическия живот са достигнали значителни размери; в която колониалната политика доведе до разделянето на почти цялото земно кълбо; в който производителните сили на световния капитализъм са преодолели тясната рамка на държавно-националното разделение; в която напълно са узрели обективните условия за осъществяване на социализма.


    На лозунга за "защита на родината"

    Истинската същност на продължаващата война се крие в борбата между Англия, Франция и Германия за разпределението на колониите и грабежа на конкуриращите се страни и в стремежа на царизма и управляващите класи на Русия да завладеят Персия, Монголия, Азия Турция, на Константинопол, на Галиция и т.н. Националният елемент на австро-сръбската война има съвсем второстепенно значение и не променя общия империалистически характер на войната.

    Цялата икономическа и дипломатическа история от последните десетилетия показва, че двете групи от воюващи нации систематично са подготвяли война от този вид. Въпросът коя група е нанесла първа военен удар или е обявила война, не е от значение за определяне на тактиката на социалистите. Фразите за защита на родината, за съпротива срещу вражеско нашествие, за отбранителна война и пр. са и от двете страни измама за хората.

    Истински националните войни, които се състояха особено между 1789 и 1871 г., имаха за своя основа дълга последователност от национални масови движения, от борби срещу абсолютизма и феодализма, за сваляне на националното иго и създаване на държави на национална основа, които бяха предпоставката на капиталистическото развитие.

    Формираната тогава национална идеология оставя дълбоки следи в масите на дребната буржоазия и част от пролетариата. Този факт се използва днес, в съвсем друга епоха, тоест в ерата на империализма, от софистите на буржоазията и последвалите ги предатели на социализма, за да разделят работниците и да ги отвлекат от тяхната класа и от революционното борба срещу буржоазията.

    Думите от Комунистическия манифест „Работниците нямат родина“ са по-верни от всякога. Само международната борба на пролетариата срещу буржоазията може да защити пролетарските завоевания и да отвори пътя към по-добро бъдеще за потиснатите маси.


    Девизите на революционната социалдемокрация

    „Превръщането на сегашната империалистическа война в гражданска е единственият правилен пролетарски лозунг, посочен от опита на Комуната, даден от Базелската резолюция (1912 г.) и произтичащ от всички условия на империалистическата война между високоразвитите буржоазни страни. ”.

    Гражданската война, към която апелира революционната социалдемокрация в настоящия период, е борбата на пролетариата с оръжие в ръка срещу буржоазията за експроприация на капиталистическата класа в най-напредналите капиталистически страни, за демократична революция в Русия (демократична република, осемчасов работен ден, конфискация на земите на едрите земевладелци), изобщо за републиката в изостаналите монархически страни и др.

    Ужасните бедствия, които войната донесе на масите, не могат да не породят революционни настроения и движения и лозунгът на гражданската война трябва да служи за тяхното обобщаване и насочване.

    В настоящия момент организацията на работническата класа е сериозно засегната. Но въпреки това революционната криза назрява. След войната господстващите класи във всички страни ще засилят още повече усилията си, за да върнат с много десетилетия освободителното движение на пролетариата. Задачата на революционната социалдемокрация, както в случай на ускорен темп на революционно развитие, така и в случай на продължителна криза, ще бъде да не се отказва от непрекъсната, ежедневна работа, да не презира нито един от предишните методи. на класовата борба. Негова задача ще бъде да насочи парламентарната дейност и икономическата борба срещу опортюнизма и в посока на революционната борба на масите.

    Като първи стъпки по пътя към превръщането на сегашната империалистическа война в гражданска трябва да посочим:
         1) абсолютният отказ да се гласува за военни кредити и излизането от буржоазните министерства;
         2) пълното скъсване с политиката на „национален мир” (национален блок, Бургфриден);
         3) създаването на нелегални организации в онези страни, в които правителството и буржоазията, като обявяват обсадно положение, премахват конституционните свободи;
         4) подкрепа за побратимяването на войниците на воюващите нации в окопите и като цяло на театрите на войната;
         5) подкрепа на всякакъв вид масова революционна дейност на пролетариата изобщо.


    Опортюнизмът и провалът на Втория интернационал

    Провалът на Втория интернационал е провалът на социалистическия опортюнизъм, развил се като продукт на предишния „мирен” период на развитие на работническото движение. Този период научи работническата класа на онези важни средства за борба, които са използването на парламентаризма и всички легални възможности, създаването на политически и икономически масови организации, широкотиражна работническа преса и т.н. От друга страна, този период поражда тенденцията да се отрича класовата борба, да се проповядва социален мир, да се отрича социалистическата революция, да се отрича по принцип нелегалната организация, да се признава буржоазният патриотизъм и т.н.

    Някои слоеве на работническата класа (бюрокрацията в работническото движение и трудовата аристокрация, които получават малка част от печалбите, получени от експлоатацията на колониите и привилегированото положение на техните „родини“ на световния пазар), а също и случайни спътници, дребни буржоа, членове на социалистическите партии, представляваха основната социална опора на тези тенденции и бяха носители на буржоазното влияние върху пролетариата.

    Пагубното влияние на опортюнизма се прояви особено ясно в политиката на мнозинството от официалните социалдемократически партии на II Интернационал по време на войната. Одобряването на военни кредити, участието в министерствата, политиката на „гражданския мир“, отказът от нелегални организации в момент, когато законността е премахната, разкриват саботажа на най-важните резолюции на Интернационала и откритото предателство на социализма.


    Третият Интернационал

    Кризата, породена от войната, разкрива истинската природа на опортюнизма, показвайки го в неговата функция на пряк поддръжник на буржоазията срещу пролетариата. Така нареченият социалдемократически „център“, начело с Кауцки, в действителност напълно изпадна в опортюнизъм, прикривайки го зад лицемерни, особено пагубни фрази и фалшифициран марксизъм, съвместим с империализма. Опитът показва, че например в Германия само при решително нарушаване на волята на мнозинството от висшите слоеве на партията беше възможно да се намеси в защита на социалистическата гледна точка. Би било опасна илюзия да се надяваме на възстановяването на действително социалистически Интернационал без пълно организационно отделяне от опортюнизма.

    Руската социалдемократическа работническа партия трябва да подкрепя всяко масово интернационално и революционно действие на пролетариата и да се стреми да обедини всички антишовинистически елементи на Интернационала.


    Пацифизмът и лозунгът на мира

    Пацифизмът и абстрактната мирна пропаганда са една от формите на манипулация на работническата класа. В един капиталистически режим и особено в империалистическата фаза войните са неизбежни. От друга страна, социалдемократите не могат да отрекат положителното значение на революционните войни, т.е. неимпериалистическите войни, като например войните, водени от 1789 до 1871 г. за премахване на националното потисничество и за прекратяване на феодалната фракционност, със създаването на национални капиталистически държави или възможни войни за защита на завоеванията на победилия пролетариат в борбата срещу буржоазията.

    Днес пропагандата на мира, ако не е придружена от призив за революционни действия на масите, може само да посее илюзии, да поквари пролетариата, като внуши доверие в хуманитаризма на буржоазията и я превърне в играчка в ръцете на тайната дипломация. на воюващите нации. По-специално, сериозна грешка е да се мисли за възможността за така наречения демократичен мир без поредица от революции.


    Поражението на царската монархия

    Във всяка страна борбата срещу правителството, което води империалистическа война, не трябва да спира пред възможността за поражение на страната в резултат на тази революционна агитация. Поражението на правителствената армия обуславя отслабването на последната, спомага за освобождението на поробените от нея народи и улеснява гражданската война срещу господстващите класи.

    Тази ситуация е особено вярна по отношение на Русия. Победата на Русия ще доведе до засилване на световната реакция, влошаване на реакцията вътре в страната и ще бъде последвана от пълно поробване на народите на вече окупираните територии. Следователно поражението за Русия би представлявало по-малкото зло при всички условия.


    Отношения с други партии и групи

    Войната, отприщила баканалията на шовинизма, разкри подчинението на последните на демократичните (народнически) интелектуалци, на социалистическата революционна партия, пълната нестабилност на тяхното опозиционно течение, което се оглавява от мисълта, и на ядрото на фундаменталните на ликвидаторите (Nascia Zarià), подкрепян от Плеханов. В действителност Организационният комитет също е на страната на шовинизма, като се започне от Ларин и Мартов, които поддържат шовинизма прикрито, до Акселрод, който принципно защитава идеите на патриотизма, и Бунд, в който преобладава шовинизмът. Германофилски шовинизъм. Брюкселската блокада (3 август 1914 г.) се разпада напълно. А елементите, които се събират около „Наше слово“, се колебаят между платоническата симпатия към интернационализма и склонността на всяка цена да се присъединят към Nascia Zarià и Организационния комитет. И еднакво се колебае социалдемократическата фракция на Чхеидзе, която, като изгонва Мънков, последовател на Плеханов, т. е. шовинист, същевременно иска да прикрие на всяка цена шовинизма на Плеханов, Наша заря, Акселрод, Бунд и т.н.

    Задачата на Руската социалдемократическа работническа партия се състои в по-нататъшното укрепване на пролетарското единство, постигнато преди всичко в периода 1912-1914 г. от "Правда", и в възстановяването на социалдемократическите партийни организации, организациите на работническата класа, на основата на ясно организационно обособяване от социал-шовинистите. Допустими са само временни споразумения с тези социалдемократи, които са за решително организационно скъсване с Организационния комитет, Нашата Заря и Бунд.